История за надежда и упоритост - от ДР Конго до треньор в Ливърпул
Пътят на Гефте Мболокеле до Ливърпул е история за невероятна упоритост и силна воля. Тя включва раздяла с родителите му, когато е едва на пет години, безброй проблеми с визи, преживяна гражданска война и езикова бариера. През цялото това време обаче топката никога не е била далеч от краката му, а футболът се оказва един от ключовите фактори, които го отвеждат до сегашната му роля като треньор в академията на "червените".
"Роден съм в Киншаса, столицата на Демократична република Конго. Спомням си как един ден баща ми ме заведе на училище, а на следващия вече го нямаше. Разбрах. Въпреки че бях само на пет години, знаех какво се случва. След това майка ми замина и взе със себе си някои от братята ми, за да се присъединят към него във Франция. Спомням си, че говорех с баща ми по телефона и той искаше да отида при тях, когато това стане възможно. Но като най-голямото дете казах, че не мога да оставя малкия си брат сам, просто не можех да го направя. След това успяха да го вземат при тях, а аз останах. Останах и заради начина, по който се развиха нещата, в крайна сметка прекарах още седем или осем години там. Трябваше да порасна сам и то много бързо", разказва Мболокеле.
Докато е разделен от родителите, братята и сестрите си, Гефте живее при свои роднини в Конго. По това време много семейства са принудени да бягат заради дългогодишните конфликти, насилието и политическата нестабилност.
Барселона се оглежда в играч на Ливърпул
Договорът на нидерландеца с Ливърпул изтича на 30 юни 2027 година
"Разбира се, беше трудно. Най-тежкото беше да виждаш приятелите си, които прекарват време със семействата си. Въпреки че живеех с баба ми и прекарвах време с чичо ми и леля ми през летните ваканции, все още имах усещането, че съм сам. Имаше много трудни моменти, но голяма част от тях те оформят като човека, който ще станеш по-късно в живота. Като дете прекарвах цялото си време навън и просто играех. В Африка това беше почти всичко, което можеше да правиш. Бях навън по цял ден и просто играех футбол с когото се намери. Много пъти се опитвах да отида при семейството си и да се събера отново с тях, но по една или друга причина не се получаваше", продължава той.
В един от тези опити Гефте пътува до Камерун, а след това до Банги столицата на Централноафриканската република, тъй като от региона пътуването към Европа е по-лесно.
Той е трябвало да се качи на самолет и да се присъедини към семейството си в Париж, но в страната избухва гражданска война и той остава там за две години.
"Не трябваше да оставам там. Сега, когато мисля за това, просто се чудя как съм оцелял. Всеки ден умираха хора. Някои просто вървяха по улицата и ги улучваше куршум. След това ги нямаше. Пропуснах училище през двете години, които прекарах там. Просто оцелявахме. Наистина смятам, че футболът винаги е бил предопределен за мен. Сякаш винаги е имало нещо, което ще правя. Имах една жълта футболна топка и ходех навсякъде с нея. Там имаше голяма конгоанска общност и въпреки всичко, което се случваше, просто обикалях и играех футбол с всеки, който искаше да играе. Нямаше майка или баща, бях само с чичо ми. След като си намерих приятели, ходехме да се опитваме да се промъкнем на местния стадион за мачовете. Опитвах се да бъда подавач на топките и да излизам на терена. Само играехме навън, нямаше училище. И тогава един ден ме записаха за полет, за да пътувам. Спомням си, че чичо ми успя да ни качи на един самолет въпреки всичко, което се случваше. Но когато вече бях на борда, двама мъже дойдоха и казаха, че не мога да пътувам, защото той не ми е баща. Затова трябваше да сляза", спомня си Мболокеле.
В крайна сметка Гефте се връща в Конго и отново започва да посещава училище.Едва на 13-годишна възраст той най-накрая успява да се присъедини към семейството си в Европа. Междувременно те са се преместили от Париж в Лондон, а след това на север в Ливърпул. Гефте помни точната дата, на която пристига в Манчестър и се среща с родителите, братята и сестрите си след осем години раздяла: 20 януари 2008 година.
Реал Мадрид кръжи около ас на Ливърпул
Договорът на 35-годишния Ван Дайк с клуба изтича през лятото на 2027 година
"Не знаех как изглежда майка ми. Виждаш снимки, но не е същото. Пристигнах през януари. Да живееш на топло и след това да дойдеш тук беше огромна разлика.Веднага щом видях майка ми и баща ми, разбрах, че са те. Беше емоционален момент. Трябваше да се запозная отново с всичките си братя и сестри, защото те не ме познаваха, а родителите ми имаха още две деца, с които никога не се бях срещал. Беше трудно. Бях непознат за братята и сестрите си. Те говореха английски, от който не разбирах нито дума, а те почти не говореха френски или лингала", разказва той.
В Мърсисайд футболът е начин на живот, независимо дали си привърженик на "червените" или "сините". А това е едно от малкото неща, които Гефте познава добре и което му помага да се адаптира. Той продължава да мечтае за професионална кариера и през голяма част от тийнейджърските си години играе за отбор в Дингъл заедно с приятели от училище. Талантът му му осигурява проби в клубове от Шотландия, сред които Хартс, както и предложение за договор от тим от долните дивизии на север от границата. Гефте получава и пълна стипендия за колеж във Филаделфия, САЩ, където да продължи образованието си и да играе футбол. В крайна сметка обаче той избира да остане и да учи спортни науки в университета "Джон Мурс".
"Първоначално исках да уча счетоводство и финанси. Докато учех, имах приятели, които искаха да станат треньори и започнаха да получават треньорски лицензи. Аз все още играех и продължавах да получавам предложения, така че напълно отхвърлях тази идея. Има един човек, който сега работи в Ливърпул Йинка Адемуйива и е около първия отбор. Той ме тренираше, когато бях по-млад, в Кени Кенсингтън, в онези занимания за местната общност, които клубът организираше. Изградихме много добри отношения и когато той започна собствена треньорска компания и ми предложи работа, първоначално работех само по около един час седмично за него. Така започна треньорският ми път. Той винаги ми казваше, че ще бъда добър треньор. След това ме включи в организирането на тренировъчни лагери. По онова време нямах никакви лицензи и не смятах да се занимавам с това, но след това кандидатствах за работа във фондацията, въпреки че все още трябваше да бъда убеждаван, защото не бях сигурен, че това е за мен. В крайна сметка почувствах, че мога да направя повече, а академията изобщо не беше в плановете ми. Никога не съм си казвал, че искам да бъда футболен треньор. Един ден човек, който наблюдаваше децата, ме забеляза и се свърза с Йинка, защото смяташе, че съм добър. Получих телефонно обаждане, но първоначално изобщо не проявих интерес, защото все още имах други мечти и неща, които предпочитах. Всъщност дори препоръчах мой приятел! След това обаче започнах неангажиращо и оттам всичко просто се разви. Постепенно любовта ми към треньорството нарасна", разказва той.
Ливърпул плаща по 530 000 паунда седмично за двама контузени
Става въпрос за Александър Исак и Коди Гакпо
Днес Гефте е старши треньор във фазата на началното обучение в академията на Ливърпул. Той работи с отборите до 9, 10 и 11 години в Киркби и ръководи съответните възрастови групи.
"Когато погледна назад, това е най-великото нещо, което ми се е случвало. Като се замисля откъде съм тръгнал в Конго и как съм гледал Ливърпул в Шампионската лига по телевизията... Всъщност се разчувствах, когато бях на "Анфийлд" за мача с Реал Мадрид преди известно време. Не само защото бях там като фен, а и защото бях там като човек, който работи за клуба", разказва Гефте.
Въпреки че пътят му не е бил никак праволинеен, той знае, че детството му е и винаги ще бъде важна част от неговата история. Той се надява един ден да се отплати на страната, която е изиграла толкова важна роля в живота му, като това отново ще бъде свързано с играта, която обича толкова много.
"Всъщност след всички тези години все още не съм се връщал там. Когато го направя, това ще бъде емоционално пътуване. Не мисля, че детството някога те напуска. Вече съм живял тук по-дълго, отколкото съм живял в Конго, което е лудост, когато се замислиш. Когато се върна, искам да го направя както трябва и да го планирам. Искам също така да организирам тренировъчни занимания, да занеса екипировка и да се опитам да започна нещо смислено там. Когато израснеш в Конго, завинаги остава една връзка, която никога не изчезва. Тя винаги ще бъде там.", споделя треньорът.
Какво следва за Гефте? След всичко, през което е преминал, той не вижда причина да поставя граници пред амбициите си.
"След всичко, през което преминах в ранните години от живота си, вярвам, че нищо не може да ме спре. Имам амбицията да стигна до най-високото възможно ниво и да бъда треньор на най-високо ниво. Мога да мечтая за Висшата лига, Шампионската лига и Световната купа. Вярвам, че мога да го направя. Детството ми ме вдъхнови да стигна до мястото, на което съм днес в Ливърпул, и вярвам, че в треньорския ми път предстои още много. Никога не съм имал какво да губя", завършва Гефте Мболокеле.
Сериозни притеснения в лагера на Ливърпул заради контузията на Гакпо
Гакпо ще премине преглед на ядрено-магнитен резонанс
.gcta {background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335);padding: 2px;border-radius: 14px;max-width: 640px;margin: 0 auto;text-decoration: none;display: block;cursor: pointer;border: 0;width: 100%;box-sizing: border-box;font: inherit;}.gcta-inner {background: #ffffff;border-radius: 12px;padding: 14px 18px;display: flex;align-items: center;gap: 14px;transition: background 0.2s;text-decoration: none !important;box-sizing: border-box;}.gcta:hover,.gcta:focus {text-decoration: none !important;outline: none;}.gcta:hover .gcta-inner,.gcta:focus .gcta-inner {background: #f7f7f7;}.gcta svg {flex-shrink: 0;width: 30px;height: 30px;}.gcta-title {flex: 1;font-size: 16px;line-height: 1.3;font-weight: 600 !important;color: #111;margin: 0;text-align: left;}.gcta-arrow {color: #aaa;font-size: 20px;flex-shrink: 0;transition: transform 0.2s;}.gcta:hover .gcta-arrow,.gcta:focus .gcta-arrow {transform: translateX(3px);}Добави ни в предпочитани източници в Google
→Orijinal haberi okuyun
