Тенис ранглиста Мъже 2026

История

Класирането на ATP започва през 1972 г., когато първо се появява тенис съюз, наречен Асоциация на тенис играчите, или накратко ATP. Това става факт благодарения на трима мъже: Джак Крамер, Клиф Драйсдейл и Доналд Дел. Въздействието на новата асоциация веднага се усеща, когато над осемдесет от нейните членове бойкотират първенството на Уимбълдън, година след формирането на ATP. Тенис класациите първоначално бяха контролирани от националните тенис федерации и дирекциите на отделни турнири.

Но не всички приветстват тази толкова необходима промяна. Първият номер едно в класацията за мъже в сингъл, Илие Настасе, критикува промените. Той твърди, че новите класации са превърнали играчите във врагове. 

Тези забележки не повлияват на популярността на посочените класации. Те продължават да съществуват и дори биват публикувани всяка седмица, започвайки от 1979 г., когато са отпечатани в списания. Хората също забелязват, че не всичко е добре и перфектно с тези класации. Има някои очевидни недостатъци. ATP се опитва да поправи това, като приложи подобни критерии към тези от ски-събитията. Различните турнири получават различни точки. През 1990 г. е създадена нова система на най-добрите. Тази система има 14 различни събития, които използваха много специфична система от точки. Десет години по-късно тези турнири са разширени до 18.

Изчисление на точките

Оригиналната класация за мъже е доста по-различна като сложност, от тази която имаме днес. Първите критерии са да се оценят средно резултатите на всеки играч. Както казахме преди, сега имаме система от най-добрите, където играчите се класират по броя на събраните точки. Има 18 различни видове турнири. Всяко класиране във всеки един от тези турнири носи повече точки. Колкото по-силен е турнирът, толкова повече точки носи, което се отразява и в едно по-добро класиране.

Видове турнири и точки

Класирането на сингъл за мъже е система, която се основава на натрупването на точки, които играчите събират в 18 вида турнири.

Турнирите, които носят най-много точки, са четирите турнира от Големия шлем. Това са първенствата на Великобритания - Уимбълдън, Откритото първенство на Франция, Откритото първенство на Австралия и Откритото първенство на САЩ. Победителите в тези турнири получават 2000 точки, финалистът - 1200 точки. Полуфиналистът получава 720 точки. Играчите, които успеят да се класират за участие, получават 10 точки.

Турнирите от веригата Masters 1000 са както името подсказва, турнирите, в които победителят получава 1000 точки. Финалистът получава 600, полуфиналистите получават 360. Играчите, които се класират и играят в първия кръг, получават между 10 и 25 точки, в зависимост от броя на квалифицираните мачове, които са изиграли.

Турнирите от серия 500 и 250 са отново подсказват с имената си за броя точки, които победителите прибавят към своя актив - съответно 500 и 250. Всеки под шампиона получава най-малко два пъти по-малко, за всяко класиране. Така полуфиналист в турнир от 500 ще получи 180, а полуфиналист в турнир от 250 ще получи 90 точки.